Градското търсене на съкровище използва истинския център като игрална дъска: отборите вървят между площади, статуи, портали и надписи и отговарят на въпроси, които имат смисъл само докато стоите там. Това е външната версия на игра със загадки, а причината да работи е проста – на хората им се говори по-лесно, докато вървят, отколкото седнали един срещу друг.
Независимо дали го пишете сами, или ползвате готов маршрут, за това дали ще излезе хубав следобед или дълга разходка с оплаквания решават едни и същи неща.
Изборът на район
Най-голямата грешка е да разпростреш търсенето прекалено нашироко. Маршрут през цял град се превръща в състезание по ходене и печели най-бързият отбор, а не най-съобразителният.
Плътният исторически център е идеален: няколкостотин метра между спирките, много детайли по сградите и кафенета, в които да се шмугнете. Два до четири километра общо са точната мярка за възрастни, с деца по-малко.
Проверете и практичните неща. Пазарен ден може да направи площад неизползваем. Строителни работи може да скрият онова, върху което стъпва следата. А район, който в три следобед е оживен, в осем вечерта може да е празен и негостоприемен.
Как да пишете следи, които работят навън
Закотвяйте ги за трайни неща. Години, издълбани в камък, брой колони, животно от герб, име на паметна плоча. Табелите на магазините и плакатите се сменят; релефите не.
Да не могат да се решат от вкъщи. Ако търсачката дава отговора от дивана, следата не си върши работата. „Колко стъпала водят до вратата?“ е добра следа. „Кога е построена тази църква?“ е въпрос от викторина.
Редувайте трудността. Поредица от трудни следи една след друга е мястото, където групите се отказват. Редувайте: нещо бързо, нещо, което иска десет минути спорене, после пак нещо бързо.
На всяка спирка да има какво да се гледа. Най-добрите спирки са онези, при които хората казват „минавал съм оттук сто пъти“. Точно тази реакция е целият смисъл.
Извървете маршрута пеша. Всяка следа, написана от карта, има петдесет процента шанс да не съвпадне на място. Това е стъпката, която хората пропускат и после съжаляват.
Големина на групата и отбори
По четирима до шестима в отбор. По-големите групи се делят на няколко отбора, които вървят по същия маршрут и накрая се събират да сравнят. Двайсет души в една група значи, че петнайсет от тях само вървят отзад.
Смесете отборите нарочно. Ако хората си избират сами, ще изберат онези, с които и без това си говорят, и не сте постигнали нищо.
Практично планиране
Час на тръгване. Два часа за възрастни, два и половина с деца. Ранният следобед е най-лесен; ако играете през зимата, проверете кога се стъмва.
Място на срещата. Изберете финала и резервирайте маса там. Петнайсет души, които в събота в шест търсят къде да седнат, няма да намерят.
Телефони. По един на отбор, зареден. Това е най-честият практичен провал.
Времето. Слабият дъжд не пречи. При силен преместването на началото е по-добро от инатенето, ако форматът го позволява.
Достъпност. Проверете дали някой би се затруднил с няколко километра и дали по маршрута има стъпала или калдъръм.
Какво да оставите настрана
Задачи, които изискват влизане в частен имот, вземане на нещо или заговаряне на непознати, които не са се съгласили да са част от играта ви. Предизвикателства, построени около алкохол, които изключват тези, които не пият. И всичко, което изважда един човек на показ за подигравка – на него му спира да е смешно много преди да спре да е смешно на останалите.
Да напишете свое или да вземете готов маршрут
Написването на добро градско търсене иска цял ден ходене и изпробване, а една счупена следа спира цялата игра. Струва си, ако търсенето е лично – сватба, кръгъл рожден ден, маршрут покрай места, които значат нещо за групата.
За всичко останало готовият маршрут е разумният избор: следите вече са проверени спрямо това, което наистина стои по сградите, и отборите могат да минат един и същ маршрут наведнъж.
Можете да видите кои градове имат маршрути и да изберете някой наблизо или там, където пътувате. Страницата за това как работи играта обяснява формата за няколко минути.
За фирмени излети и по-големи групи има уредба за фирми и групи.
Често задавани въпроси
Колко време отнема градското търсене на съкровище?
Около два часа за възрастни, два и половина с деца или група над десет. Разстоянията обикновено са два до четири километра.
Колко души могат да играят?
Произволен брой, в отбори от четирима до шестима. Няколко отбора по един и същ маршрут наведнъж работи по-добре от една голяма група.
Трябва ли да се резервира час?
Самостоятелните маршрути нямат часове, така че тръгвате, когато групата е готова. Търсенията с водещ обикновено искат резервация.
За каква възраст е подходящо?
От около осем години децата играят самостоятелно, а от пет с възрастен, който чете следите.
Как да не се превърне в бягане?
Дръжте района малък и точкувайте верните отговори, а не времето на финала. Скоростта никога не бива да е решаваща.
Ами ако някоя следа се окаже грешна?
Имайте готов резервен отговор или подсказка. В собствено търсене една нерешима следа може да спре всички отбори на една и съща спирка.
Накратко
Дръжте района стегнат, закотвяйте следите за онова, което е издълбано в камък, смесете отборите и извървете маршрута пеша, преди някой да го играе. За по-широкия поглед върху форматите писахме за търсенето на съкровище изобщо.
Планирате го за конкретен град или група? Питайте ни през страницата за контакт, преди да се ангажирате.
Secrets of …
Открий историите зад фасадите. За всички. Виж игрите ›
