Какво да правите при Наклонената кула в Пиза

Построена е като камбанария на катедралата, започната през 1173 г., и започва да се накланя още преди третият етаж да е завършен. Почвата отдолу е мека: глина, пясък и черупки, оставени от старо устие, и се е слегнала неравномерно.

Спасила я е войната. Строежът два пъти спира за десетилетия, което дава на почвата време между фазите да се слегне и уплътни. Строителите и по време на работата се опитват да коригират наклона, затова горните етажи са леко извити – кулата е с форма на банан, а не права и наклонена.

Към края на двайсети век наклонът става опасен и кулата е затворена за посетители повече от десетилетие, докато инженери изваждат почва от високата страна. Отваря отново през 2001 г., изправена с малка, но решаваща стойност, и е под постоянно наблюдение. Безопасна е и ще се наклонява още дълго след всички нас.

Може да се качите и си заслужава. Става дума за малко под триста стъпала по спираловидно стълбище в стената, а странното не е височината, а наклонът: стъпалата се усещат по-стръмни от едната страна на спиралата и по-полегати от другата, а равновесието ви тихо не спира да спори с очите ви.

Практичните правила тук наистина важат:

Билетите са с час и местата свършват, особено през лятото. Резервирайте онлайн предварително. Деца под осем години изобщо не се допускат горе, а по-големите трябва да са с възрастен. Вътре не са позволени никакви чанти; наблизо има безплатни шкафчета, но опашката за тях влиза във вашия час, така че идвайте по-рано. Цялото посещение трае около половин час, предимно изкачване.

Piazza dei Miracoli е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, а кулата е най-малко интересната сграда на него.

Започната през 1063 г. и именно тя задава образеца за целия пизански романски стил: раиран мрамор, редици от дребни колонки, бронзова врата и касетиран таван. Входът е включен във всеки билет за площада, но пак трябва да вземете ваучер с час.

Най-големият баптистерий в Италия, кръгъл и акустично изключителен. На всеки половин час пазач застава в средата и изпява няколко тона, а сградата ги задържа и ги прегъва един върху друг за няколко секунди. Това е най-хубавото нещо на площада и повечето посетители го пропускат, защото са отвън и снимат.

Монументалното гробище по северната страна – дълъг мраморен клуатър, изграден около пръст, за която се твърди, че е донесена от Голгота по време на кръстоносните походи. Стенописите му са тежко повредени, когато при съюзническа бомбардировка през 1944 г. изгаря покривът; оцелялото, включително огромният Триумф на смъртта, е реставрирано и върнато по стените.

Museo dell'Opera del Duomo пази скулптурата и съкровищницата, свалени от сградите, включително работи на Джовани Пизано, и има двор с най-добрата рамкирана гледка към кулата. Museo delle Sinopie показва подготвителните рисунки, открити под изгорелите стенописи на Кампосанто, което е по-интересно, отколкото звучи.

Извървете десет минути на юг и тълпите изчезват напълно.

Площадът е преустроен от Джорджо Вазари през шестнайсети век, с фасада, покрита с врязана геометрична украса. Дворецът днес е Scuola Normale Superiore, един от най-подбиращите италиански университети, така че площадът е пълен със студенти, а не с туристически групи.

Кейовете покрай Арно, обточени с пастелни палацо. На южния бряг стои Санта Мария дела Спина – мъничка готическа църква, покрита с кулички и статуи, построена да пази трън от трънения венец и през деветнайсети век преместена тухла по тухла по-високо над водата.

На задната стена на църква близо до гарата е голям стенопис, който Кийт Харинг рисува през 1989 г. – една от последните му публични творби и една от малкото оцелели непокътнати. Това е петминутно отклонение и пълна смяна на регистъра.

Тукашната улична храна е чечина – тънка печена питка от нахутено брашно, продавана на парче, гореща, с черен пипер. Изяжте я права. Иначе Пиза е студентски град, така че храната е по-евтина и по-малко издокарана, отколкото във Флоренция, а заведенията встрани от площада са тези, в които си струва да седнете.

Разходката от площада до реката отнема петнайсет минути и минава покрай почти всичко изброено. Градската игра ви дава през нея маршрут с по нещо за решаване на всяка спирка, което е разликата между това да видите Пиза и това да видите кулата.

На практика да. Часовете са фиксирани и ограничени, а в силния сезон билетите за същия ден обикновено свършват до средата на сутринта.

Да. Укрепителните работи през деветдесетте намалиха наклона, а конструкцията е под непрекъснато наблюдение. Стълбището е тясно и неравно, така че въпросът е по-скоро на подвижност, отколкото на безопасност.

Под осем години – не. Между осем и осемнайсет трябва да са придружени от възрастен.

Половин ден за площада, направен както трябва, включително баптистерия и един музей. Цял ден, ако искате и Лунгарни, Piazza dei Cavalieri и истински обяд.

Пролетта и есента. Лятото на този площад е много горещо и сянка почти няма. Ако можете, елате на 16 юни за Луминарата, когато сградите покрай реката са очертани с хиляди свещи.

Да, макар че билетите за кулата се резервират като отделни часове, така че голяма група ще бъде разпределена в няколко. С останалата част от града групите минават лесно. За организирани групови занимания вижте какво правим за фирми и групи.

Версията на Пиза, която си заслужава пътуването: площадът рано, баптистерият по време на певческа демонстрация, обяд встрани от туристическата ивица, а после следобед Арно и Кийт Харинг. Ако искате разходката да има маршрут, ето как работят нашите игри, а може и да се свържете с нас за организиране. Пътувате нататък из Италия? Пътеводителят ни за четири известни забележителности в Милано покрива съвсем различен италиански град.