Шарлероа: индустриалният град, който спря да се извинява

Шарлероа години наред наричаха най-грозния град в Белгия, най-вече хора, които го бяха видели от околовръстното. Израснал е върху въглища и стъкло, и двете индустрии рухнаха, а на него му останаха мащабът на голям град и данъчната основа на смаляващ се. Интересен го прави днес това, че престана да се преструва. Вместо да крие индустриалното си минало, превърна рудничните площадки в музеи, насипищата в хълмове за разходка, а празните сгради в галерии.

Тук не идвате заради красивото. Идвате заради нещо, което захапва по-здраво от красивото.

Започнете оттук, защото всичко друго в Шарлероа после има повече смисъл. Боа дю Казие в Марсинел е бивша въглищна мина и обект на световното наследство на ЮНЕСКО. На 8 август 1956 г. в подземен пожар загиват 262 миньори, голяма част от тях италианци, дошли в Белгия по трудово споразумение, което разменяше работници срещу въглища. Обектът пази надшахтните кули, повърхностните сгради и мемориал, и разказва историята без да я смекчава.

Зад сградите старите насипища днес са залесени хълмове, на които може да се качите. Отгоре гледате към пейзаж, който е изцяло дело на човека.

Камбанарията на Шарлероа не е средновековна като останалите в списъка на ЮНЕСКО за белгийските и френските камбанарии. Построена е през тридесетте години в стил ар деко, долепена до кметството, и точно това я прави изключението, при това по най-добрия начин. Докато сте там, поогледайте горния град: тридесетте са оставили тук много добра тухла и геометрия, покрай които повечето посетители минават право.

Църквата Сен Кристоф крие нещо, което отвън не бихте предположили: огромна мозайка, направена през двадесети век във византийски вдъхновен стил, покриваща свода над хора. Струва си да влезете за десет минути само заради контраста между скромната външност и златото вътре.

Musée de la Photographie е един от най-големите музеи на фотографията в Европа и се помещава в бивш неоготически кармелитски манастир с прикачена модерна пристройка. Коридорите на клостера се превръщат в изложбени зали, което е странна и много сполучлива среда за фотография. Наред с постоянната колекция води сериозна програма от временни изложби, така че проверете какво върви. Ако в Шарлероа имате време само за един музей, за повечето хора това трябва да е той.

А метрото е история сама по себе си: мрежа, планирана за население, което така и не дойде, и оставила станции и виадукти, които са построени и после почти не са ползвани. Някои междувременно са пуснати в движение. Любима тема е на фотографите и честен символ на двадесети век в Шарлероа.

Шарлероа не е град, който сам ви се поднася, и точно това го прави идеален за разглеждане с цел. Градска игра ви дава маршрут и загадки през горния и долния град, така че вместо да го съдите от главния път, накрая четете отблизо фасадите му, индустриалните следи и детайлите от тридесетте. Работи с приятели, със семейство и особено добре с работна група, защото градът изненадва хората.

Да, ако искате индустриално наследство, силни музеи и град с истинска история вместо център от картинка. За основното стига един ден.

С въглищното и стъкларското си минало, с обекта на ЮНЕСКО Боа дю Казие, с музея на фотографията и с ар деко камбанарията, която сред белгийските средновековни изпъква.

Описаните тук райони са обикновени градски квартали и важи обичайният градски усет: нощем внимавайте около гарата, ценностите дръжте скрити, и ще сте добре.

Центърът се обхожда пеша, а останалото покриват метрото и автобусите. Боа дю Казие се стига с автобус или с кратко пътуване с кола.

Боа дю Казие и разходката по насипищата вървят добре с по-големи деца. Музеите на фотографията и на стъклото подхождат повече на тийнейджъри, отколкото на малчугани.

Ако искате да видите отвъд репутацията, извървете града с маршрут, който ви кара да гледате. Ето как работи, а за фирмени излети и по-големи групи имаме формати на тази страница. Въпроси за дати, размер на групата или маршрути? Свържете се с нас. Оставате във Валония? Добър контраст прави Турне.