Най-добрите места за pinchos във Валядолид

Тапата е малка чиния. Pincho, в Страната на баските pintxo, е съставена хапка, обикновено върху филия хляб или държана заедно с клечка, замислена да се изяде на две-три хапки прав. Във Валядолид стилът клони към конструираното и техничното: на пластове, аранжирано, със сос, понякога по-близо до миниатюрно ресторантско ястие, отколкото до закуска.

Плаща се за всяко поотделно. Цените са умерени, а стандартният ход е едно pincho и една малка напитка на бар, после нататък. Никой не сяда за цяла вечер на едно място.

Късата отсечка на Calle Correos, точно до Plaza Mayor, е най-гъстата концентрация на добри барове в града. Заставате пред един, поглеждате наляво и надясно и виждате още четири. Това е правилното място за начало, ако никога не сте го правили, защото тук всъщност не можете да сбъркате.

Малък площад на няколко минути на запад, по-тих и по-модерен на усещане, с тераси, които се пълнят в топлите вечери. Добър за по-бавна втора или трета спирка, когато на Correos стане тясно.

Campanas е тясна и стара и мирише на месо от скарата. Marina Escobar е по-близо до парка Campo Grande и привлича малко по-възрастна местна публика. И двете са на десет минути пеша от Plaza Mayor, а това при Валядолид е полезно: целият кръг се обхожда пеша и такси никога не ви трябва.

Работното време и менютата се менят, затова приемете това като начален списък, а не като разписание. Повечето барове сервират pinchos в два прозореца: приблизително от един до три и половина и отново от осем вечерта.

Най-известният от състезателните барове и този, към който пращат повечето посетители. Най-прочутото им творение е малко pincho в стил бургер, кръстено на Барак Обама, направено при първия му избор и оттогава в менюто, защото хората продължаваха да го искат. Пълно, шумно, веднъж си заслужава да изчакате на опашка.

На Calle Correos и най-близкото до институция, което градът има. Дълъг бар, ръчно изписана дъска и списък с pinchos, който стига далеч отвъд онова, което можете да прочетете наведнъж. Ако искате да разберете какво е правил Валядолид, преди състезанието да усложни всичко, поръчайте тук.

По-изгладено, по-аранжирано, по-близо до ресторантска кухня, работеща в миниатюр. Добра спирка, ако искате да видите техничния край на стила, а не традиционния.

Малък, стар, с плочки и надеждно добър. Онзи вид бар, в който pincho пристига върху хартиена салфетка и е по-добро, отколкото има право да бъде.

Известен с месо на дървени въглища. Ако два часа сте яли хапки на пластове и със сосове и искате нещо просто и горещо, това е поправката.

Валядолид е в средата на четири винени района, и това не е съвпадение. Ribera del Duero на изток прави силните червени, Toro на запад още по-тежки, Cigales точно на север е известен с rosados, а Rueda на юг прави белите verdejo, които през лятото пие голяма част от Испания.

Местната поръчка е corto, тоест малка чаша вино, не пълна. За вечерта ще изпиете пет или шест. Кажете „un corto de tinto“ или „un verdejo“ и ще получите правилния размер без обяснения. Бирата също върши работа, но тук основното е виното.

Започнете около осем и половина. По едно pincho и една малка напитка на бар. Четири до шест бара са пълна вечер и горе-долу пълна вечеря. Не поръчвайте две pinchos на първото място, което ви хареса, защото ще изгубите формата на вечерта.

През уикендите е по-натоварено и пред добрите барове се стои по трима души на дълбочина. Обслужват ви, когато стоите на бара и уловите погледа, а не когато чакате учтиво на опашка, с което посетителите свикват след бар или два.

Валядолид възнаграждава ходенето. Plaza Mayor е един от най-ранните планирани главни площади в Испания и зададе модела, който последваха Мадрид и Саламанка. Катедралата е проектирана от Хуан де Ерера, архитекта на Ел Ескориал, и никога не е довършена, затова изглежда леко прекъсната. В града е живял Сервантес, тук е починал Колумб, а Националният музей на скулптурата пази колекция от полихромна дървена пластика, която е наистина забележителна, дори ако това звучи като тясна тема.

Ако искате да видите всичко това с причина да продължавате напред, градска игра ви я дава. Обхождате маршрут, на всяка спирка решавате нещо, а градът се обяснява сам по пътя, вместо да пристигне като списък с факти. Преди вечер с pinchos това работи добре, защото ви поставя в центъра с апетит и груба карта в главата.

Провежда се във Валядолид всеки ноември. През състезателната седмица участващите барове сервират своите предложения, така че това е най-доброто време да дойдете, ако pinchos са причината. То е и най-натовареното.

Различни са. Pintxos в Сан Себастиан често са наредени на бара и си взимате сами; pinchos във Валядолид по-често се правят по поръчка и са повлияни от състезанието. Валядолид е и значително по-евтин.

Всяко pincho с малка напитка е няколко евро. Цяла вечер с пет или шест спирки струва по-малко от седнала вечеря в повечето испански градове, и това е част от причината местните да ядат така.

Не. Баровете за pinchos не приемат резервации за правостоящи на бара. Върху това стои целият модел.

Да, и е един от по-добрите групови формати, защото никой не остава залепен цяла вечер до едни и същи двама души. Групи над около осем души да се разделят на две във всеки бар, иначе няма да ви обслужат. За организирани групови занимания в града вижте какво правим за компании и групи.

Сравнително. Кастилската кухня е месна, но повечето състезателни барове днес имат вегетариански предложения, а тортиля, гъби и чушки има навсякъде. На веганите ще им е по-трудно.

Най-добрата версия на Валядолид е дълга разходка из стария център следобед и маршрут с pinchos вечерта. Ако искате разходката да има структура, нашите игри са направени точно за това: ето как се играе, а ако имате въпроси за организиране на игра за вашата група, пишете ни. Продължавате по-нататък на юг? Нашият пътеводител за най-хубавите площади в Севиля покрива град, който вечеря късно и по съвсем различен начин.