3-те най-добри пицарии в Неапол: история, пуризъм и модерно тесто

Порт’Алба води началото си от 1738 г., когато е продавала пица от улична сергия на минувачите, а няколко десетилетия по-късно става пицария със сядане. По повечето сведения това я прави най-старата пицария в света. Намира се точно до Пиаца Данте, под арката със същото име, на улица, пълна с антикварни книжарници.

Елате заради обстановката и усещането за приемственост, а не защото това ще е най-добрата пица на пътуването ви. Помещенията са стари, дървената пещ е на показ, а менюто е по-дълго, отколкото би било приятно на един пурист.

Да Микеле е на Виа Чезаре Серсале от 1870 г. и е изградила репутацията си върху това, че отказва да прави много неща. През по-голямата част от историята си менюто ѝ е било две пици: маринара — домати, чесън, риган, олио, без сирене — и маргарита. Точно това ограничение е смисълът. Когато правиш само две неща, те са много добри.

Резервации няма. Взимате номерирано листче от човека на вратата и чакате на улицата, понякога цял час. Пицата пристига по-широка от чинията, чорбеста в средата, и струва частица от това, което същото струва където и да е северно от Рим. Яжте я с нож и вилица или я сгънете на четвъртинки; и двете са нормални.

Идете в необичаен час — единадесет и половина сутринта или три следобед — и чакането се съкращава драстично.

На Пиаца Санадзаро, далеч от историческия център, 50 Кало показва какво може съвременната неаполитанска школа. Тестото е силно хидратирано и втасва дълго, което дава по-лека и по-въздушна кора от традиционната версия, а продуктите са от поименни регионални производители — биволска моцарела, домати Пиеноло от склоновете на Везувий, определени зехтини.

По-скъпа е от историческите места и си струва, ако искате да усетите какво се е променило. Името на стар неаполитански диалект значи добро тесто.

Старита а Матердеи и Ди Матео на Виа дей Трибунали правят пица фрита — пържена пица, пълнена и запечатана като калцоне — което е уличната версия и за много неаполитанци по-емоционалната. А навсякъде в центъра можете да си купите пица а портафолио: малка маргарита, сгъната на четвъртинки, увита в хартия, изядена в движение. Струва почти нищо и е най-неаполитанското нещо, което можете да направите.

Маргарита е стандартът и правилната първа поръчка. Ако искате да усетите тестото, без сиренето да ви пречи, поръчайте маринара. Бирата или кока-колата тук са по-обичайни от виното. Никой не си дели пица — всеки поръчва своя и те идват, когато дойдат.

Не искайте ананас. Няма да ви изгонят, но ще си помислят нещо.

Неапол се яде най-добре на етапи с ходене между тях, а градската игра дава на това ходене форма. Изследвате в малки отбори с телефона, решавате загадки, свързани с истински улици, дворове и църкви, и стигате до части от центъра, които сами не бихте намерили. Без екскурзовод, без фиксиран час на тръгване, и спирате за следващата пица когато поискате.

Става за приятели, семейства и фирмени излизания и по-големи групи. Страницата как се играе обяснява формата стъпка по стъпка.

Един-единствен отговор няма и местните спорят за това непрекъснато. Да Микеле за класиката, 50 Кало за модерния стил, Порт’Алба за историята.

Историческите места обикновено не приемат резервации — чака се. По-новите ресторанти често приемат. Надеждният трик е да отидете рано или късно.

С меко тесто с висока хидратация, много гореща дървена пещ, кратко печене и мека среда, която не държи форма. Тя е замислена да е отпусната.

В историческите пицарии по-малко, отколкото почти навсякъде другаде в Европа, в модерните повече. Проверете актуалните менюта, защото цените се менят.

Пълнена и запечатана пица, която се пържи, а не се пече. Улична храна е, огромна е и е доста по-стара от туристическата версия на Неапол.

Не. Поръчайте по една на човек — широки са, но тънки, а делене тук всъщност не се практикува.

Най-добрият план в Неапол е кратка разходка, пица и още една разходка. Вижте всички градове, в които правим игри, прочетете за маршрутите ни по на север в куестове в Рим или ни пишете, ако планирате нещо за група.