Най-типичните неща на Валенсия

Паелята е валенсианска. Не испанска изобщо, а именно валенсианска, и традиционната рецепта е по-тясна, отколкото повечето посетители очакват. Paella valenciana съдържа ориз, пилешко, заешко, плосък зелен фасул, garrofó, едър бял боб, домат, зехтин, шафран и вода. В много версии се появяват охлюви и клонче розмарин. Не съдържа chorizo и не съдържа морски дарове — това е друго ястие, arroz a banda или paella de marisco, също отлично, но не е същото.

Две правила, които значат повече от съставките. Първо, паелята е обедно ястие, готви се по поръчка и се яде в ранния следобед. Ресторант, който предлага паеля в девет вечерта, готви за туристи. Второ, отнема време: след поръчка очаквайте 30 до 45 минути и бъдете подозрителни навсякъде, където пристига по-бързо.

Ястието идва от оризищата около лагуната Албуфера южно от града. В селото El Palmar сред нивите местните ходят в неделя, а дотам се стига с автобус или с кратко пътуване с кола.

Всеки март градът се изпълва с огромни сатирични скулптури, наречени fallas, които квартални сдружения строят цяла година, а после почти всички изгарят в нощта на 19 март. Фестивалът е вписан в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Ритъмът е такъв: през първата половина на март всеки ден в два следобед на Plaza del Ayuntamiento има mascletà — не фойерверк за очите, а ударна последователност от експлозии, която усещате в гърдите. Скулптурите се вдигат около 15 март. На 19-и, при la cremà, горят — първо детските fallas, накрая главната на площада, обикновено след полунощ.

Един ninot, една фигура от която и да е falla, всяка година получава помилване с обществено гласуване и вместо в огъня отива в музей. Всичко останало до сутринта е пепел.

Ако дойдете по време на Fallas, приемете, че градът е шумен още от закуска, че пиратките са законни и навсякъде и че хотелите струват няколко пъти повече от обичайното. Веднъж си заслужава.

Валенсианската орчата, orxata de xufa, не е мексиканската оризова напитка със същото име. Прави се от земни бадеми, малки грудки, отглеждани по нивите около Алборая северно от града, разбити с вода и захар и сервирани много студени. Гъста е, сладка и леко ядкова.

Пие се с fartons, дълги меки глазирани хлебчета за топене. Класиката е следобедна орчата в жегата, било в orxatería в стария център, било, още по-добре, в Алборая, където расте културата.

След катастрофалното наводнение през 1957 г. река Турия беше отклонена около града вместо през него. Вместо магистрала в празното корито, какъвто беше първоначалният план, Валенсия направи от него парк, дълъг девет километра, който с дъга минава точно през средата на града.

Това е най-доброто в града от ден за ден. От стария център до морето може да се върви или кара колело почти през цялото време вътре в него, под старите каменни мостове, а завършва при Града на изкуствата и науките, белия комплекс, проектиран до голяма степен от Сантяго Калатрава, който се появява на всяка снимка на модерна Валенсия.

Копринената борса от петнадесети век, обект на ЮНЕСКО и една от най-красивите светски готически сгради в Европа. Главната зала има спираловидни каменни колони, които се разтварят в тавана като палми. Разглежда се за двадесет минути и е най-впечатляващият интериор в града.

Точно отсреща, обширен модернистичен пазар от желязо и стъкло от 1928 г., все още работещ хранителен пазар, а не фуд корт. Идете сутрин.

Всеки четвъртък по обед, при Апостолската врата на катедралата, осем избрани земеделци сядат в кръг и решават спорове за поливната вода в околните ниви. Правят го на глас, на валенсиански, без писмени записи, а решенията са задължителни. Работи от векове и също е в списъка на ЮНЕСКО. Обикновено трае няколко минути и се гледа безплатно.

El Carmen е средновековният квартал: тесен, изписан с улично изкуство, оживен през нощта. Ruzafa южно от гарата е мястото, където се струпаха по-новите барове и ресторанти на града. И двата се обхождат най-добре без план.

Портокалов сок, пенливо вино cava, джин и водка, сервирани в кана. Има вкус на плодов сок и не е плодов сок, в което е целият проблем. Вземете една кана за няколко души, вечер, и се отнасяйте към втората с уважение.

Валенсия е равна, компактна и засенчена на правилните места, което я нарежда сред по-добрите испански градове за обхождане пеша. Градска игра ви дава маршрут през стария център с по нещо за решаване на всяка спирка, което е добър начин да покриете Lonja, пазара, катедралата и El Carmen без спорове над картата.

Не. Провежда се в Буньол, градче на около 40 километра навътре в сушата, в последната сряда на август. От Валенсия се стига лесно с влак или автобус, но не е градско събитие на Валенсия.

Пролет и есен. Март, ако искате Fallas и понасяте шума и цените. Юли и август са горещи и влажни, макар че плажът прави това поносимо.

Да, широко, наред с испанския. Уличните табели и официалните имена често са на валенсиански. Всички ще минат на испански, а в центъра английският е достатъчно разпространен.

Далеч от главните туристически площади, на обяд, там, където изписват paella valenciana с истинските ѝ съставки и с време за приготвяне. El Palmar и селата край Албуфера си заслужават пътя, ако имате свободен следобед.

Много. По мерките на испанските градове е евтина, всичко е достъпно пеша или с колело, а плажът и старият град са на двадесет минути един от друг. За организирани групови занимания вижте какво правим за компании и групи.

Три са удобни: един за стария център, един за парка и Града на изкуствата и науките, един за плажа и Албуфера.

Градът възнаграждава бавна сутрин в стария център, дълъг обяд и следобед в парка в коритото на реката към морето. Ако искате сутринта да има форма, ето как работят нашите игри, а пишете ни за организиране на игра за групата ви. Продължавате на юг? Нашият пътеводител за фламенко в Гранада покрива съвсем различна испанска вечер.