Многото лица на Цюрих: старият град, езерото и Zurich West

Алтщат се разполага от двете страни на река Лимат и съдържа почти всичко историческо в града.

Църквата с двете кули на източния бряг и мястото, където Хулдрих Цвингли през 1519 г. поставя началото на швейцарско-германската Реформация. Именно този единствен факт е оформил Цюрих повече от всичко друго: оголените интериори, работната етика, недоверието към показността. На една от кулите може да се качите и да погледнете надолу по реката към езерото.

Точно отсреща, и причината мнозина да минат моста. Марк Шагал проектира пет витражни прозореца за хора, поставени през 1970 г., и те са изключителни – дълбоки сини и червени тонове, които се променят напълно според часа. Снимането вътре е ограничено, което е необичайно и, общо взето, правилно.

На няколко крачки, с най-големия църковен циферблат в Европа. Това е онзи вид суперлатив, който звучи като пълнеж от туристическа брошура, докато не застанете под него – и тогава е наистина стряскащ.

Малкото възвишение насред стария град, където римляните строят митническия си пост. Днес е чакълена тераса с липи, шахматисти и най-хубавата безплатна гледка към покривите. Легендата разказва, че цюрихските жени през 1292 г. се преоблекли тук като войници, за да заблудят обсаждаща армия; историята е стара, добре разказана и невъзможна за проверка.

Северозападно от центъра старият индустриален квартал е преустроен в творческата част на града. Железопътният виадукт вече има магазини и пазарна зала, вградени в арките му, Frau Gerolds Garten е купчина корабни контейнери с барове и градина, а Prime Tower – известно време най-високата сграда в Швейцария – има бар на върха.

Тук Цюрих спира да се държи като банка и започва да се държи като Берлин, и точно тук се е преместила по-голямата част от нощния живот.

През 1916 г. в бар на Шпигелгасе 1 в стария град група изгнаници и отказници започват да поставят безсмислени представления като реакция на Първата световна война и наричат това дада. Cabaret Voltaire още заема сградата и работи като малко артистично място и кафене. Ленин живее по същото време няколко врати по-нагоре на същата улица, което Цюрих споменава с известно удоволствие.

Цюрих лежи в северния край на своето езеро, от което Лимат тече през центъра, а отношението на града към тази вода е онова, което посетителите очакват най-малко.

През лятото по езерото и реката отварят бади – обществените бани. Някои са исторически дървени постройки на колове; Фрауенбад е през деня само за жени, а вечер става бар. Оберер Летен е отсечка от реката, където хората скачат нагоре по течението и плуват надолу. Входът е евтин или безплатен, водата по повечето мерки е достатъчно чиста за пиене, и отива целият град.

Ако предпочитате да останете сухи, от Бюрклиплац тръгват корабчета по езерото и кратка обиколка струва много малко с обикновен транспортен билет.

Уетлиберг се издига непосредствено зад града, а крайградският влак дотам от централната гара отнема около двайсет минути. Отгоре получавате езерото, града и, в ясен ден, дълга ивица от Алпите. За хората, които живеят тук, това е обичайна разходка след работа.

Zürcher Geschnetzeltes – нарязано телешко в сос от сметана и бяло вино, поднесено с рьощи – е тукашното ястие и е в почти всяко традиционно меню. Фондю и раклет са зимни неща и местните наистина ги ядат. Цените са високи; евтино се яде от обедните менюта, от пазарните зали в Zurich West и благодарение на това, че храната от швейцарските супермаркети е необичайно добра.

Старият град, брегът на езерото и началото на Zurich West са на по-малко от половин час един от друг, а вървенето между тях е най-добрият начин да усетите колко различни са частите на този град. Градската игра ви дава маршрут през стария град с по нещо за решаване на всяка спирка, което работи добре там, където интересните неща са малки и лесно се подминават.

Не. Той е най-големият град и финансовият център, но седалището на правителството е Берн. Швейцария изобщо няма официално определена столица.

Много, що се отнася до ресторанти, напитки и хотели. Далеч по-малко за транспорт, музеи и всичко на открито. Ден, построен около ходене, плуване и обедно меню, струва много по-малко от ден, построен около вечери.

Два. Един за стария град и езерото, един за Zurich West и Уетлиберг. Добавете трети, ако искате Kunsthaus и Националния музей както трябва.

От юни до септември, когато бадите са отворени и градът живее навън. През април е Зекселойтен – пролетният празник, на който на клада се взривява кукла на снежен човек, а времето, за което изгаря, уж предсказва лятото. През август е Street Parade.

Не. В центъра навсякъде се говори английски. Тукашният швейцарски немски диалект се различава осезаемо от книжовния немски, така че не се учудвайте, ако училищният ви немски не ви отведе далеч в разговор между местни.

Да, и транспортът го улеснява: трамваите отиват навсякъде, корабчетата по езерото приемат групи, а старият град е компактен. За организирани групови занимания вижте какво правим за фирми и групи.

Схема, която работи: старият град и витражите на Шагал сутринта, Линденхоф и обяд, езерото или реката следобед, Zurich West вечерта. Ако искате сутринта да има маршрут, ето как работят нашите игри, а може и да се свържете с нас за организиране. Пътувате нататък? Пътеводителят ни за забележителностите на Берн покрива по-тихата столица на час оттук.